Размисли на християнина посветени на Ангела Пазител за всеки ден от месеца
ТРЕТИ ДЕН
Когато Творецът е вдъхнал в теб дихание на живота, съединил е душата с
тялото, Той е избрал един от Своите Ангели и го е пратил да те пази.
Когато си дошъл на белия свят, ти, по Божия благодат, си приел Св.
Кръщение и си получил ново битие. Твоят Ангел, който е присъствал на
това тайнство, се е радвал за теб, като е виждал, че Предвечният
Първосвещеник, че Иисус Христос, Който е изкупил със Своята кръв
човека, те приема в числото на Своите избраници и те облича в небесни
доспехи. Божият Дух е осветил твоето сърце, което е станало Негов чист
храм. Колко много те е обичал твоят Ангел тогава! С каква загриженост той
те е пазил! Твоята добра майка, уморена от грижите за теб, понякога е
заспивала дълбок сън и те е забравяла тези няколко минути, но твоят Ангел
никога не е отклонявал погледа си от теб, той се е скланял над твоята люлка
и се е любувал на Божия образ в теб и на богатството на Христовата
благодат; той те е предпазвал от хилядите опасности, които са те
заплашвали, когато ти едва що си започвал да разбираш майчиния език. Тя
е бързала да ти предаде молитвените свети думи - твоят Ангел-пазител ги е
запечатвал върху сърцето ти, затвърдявал е и е повтарял в дълбините на
твоята душа имената на Спасителя Христос и на Божията Майка. През това
време ти самият си бил ангел и по своята душевна красота си се уподобявал
на своя Ангел-пазител. В младенческата ти възраст той те е приготвял за
приемането на тялото и кръвта Господни, вселявал е в тебе чувствата на
любов към Бога, изпълвал е цялата ти душа с пламенни желания. Чрез
тайнството Причащение Спасителят се е съединявал с тебе и е осветявал
сърцето ти. А нали именно Ангелът-пазител те е ръководил за тази Тайна
вечеря и е молил Бога да те приеме като участник в нея? Когато Иисус
Христос благодатно е пребивавал в сърцето ти, Ангелът-пазител се е молил
за теб и ден и нощ. Колко щастливо е било времето на твоята невинност!
Какви приятни спомени са ти останали оттогава! Защо ти не последва и по-
нататък този път? Защо го остави? Къде е сега твоята невинност, онова
свято състояние на душата, което те оприличаваше на небесните същества?
Какво стана с дрехата, избелена от кръвта на Иисуса Христа, в която ти се
облече при кръщението и в която трябваше да се представиш на небето? Ти
стана един нещастен блуден син, ти огорчи небесния Отец и твоя приятел-
пазител - ти избяга от тях. Те те призоваваха, но ти не искаше да се върнеш
при тях. Безумни слепецо! Ти се стремеше към пропастта: твоят Ангел-
пазител те възпираше и не те пускаше да се приближаваш към нея - най-
сетне той успя да те избави от зейналите адови уста и да те доведе при
Спасителя Иисуса. Той те съпровождаше в онова свещено съдилище,
където грешникът се примирява със своя Бог. Той слушаше твоето
разкаяние за греховете и се радваше на твоето изправление. Той виждаше
благодатта, която е снизхождала върху тебе, а и всички Божии избраници
заедно с твоя Ангел са се радвали на твоето спасение. Но дали ти за дълго
остана верен на дадения обет? Ти скоро престана да се вслушваш в гласа на
Ангела и отново си паднал в беззакония. Какво е твоят живот? Един
непрекъснат низ от грехопадения, пътека, маркирана от разкаяния и
нарушавания на обещанията. Но колко е безкрайно милосърдието! Господ
не е престанал да те обича: Неговият Ангел винаги е бил с теб. В това
време, когато ти размисляш за това, той се моли за теб, моли Бога да
изпрати Своята благодат върху теб. Колкото и да са многобройни твоите
грехове, уповавай се на Бога, възложи надеждата си на Неговото
милосърдие и се обръщай към твоя Ангел-пазител с тази молитва:
Ангеле Божи, прости мене неблагодарния, който те огорчих с безумните
си дела. Колко е сладко да лея сълзи в твое присъствие, като си припомням
твоите благодеяния с благодарно сърце! Ти извърши за мен многобройни
благодеяния, на мен недостойния ти ми показа цялата си нежност,
цялата си загриженост, присъщи на най-нежното майчино сърце, а аз
нещастният не само че не мислех за това, и не ти възнасях моята
благодарност, но освен това с делата си оскърбявах святостта на
твоите очи. Когато ти ми говореше, аз не се вслушвах в твоя глас, пред
очите ти аз оскърбявах моя Бог. Благодаря ти, Ангеле Божи, за твоето
дивно търпение, за твоите велики и безбройни благодеяния. О колко съм
нещастен - за доброто аз ти отвръщах със зло! Но вслушай се в моя обет:
вечно ще те благославям и ще те обичам.